За краткостта на живота

“Не побеждаваме Жътваря като живеем по-дълго. Побеждаваме го като живеем добре.”
–Ранди Пауш (1960-2008), Последната лекция в Карнеги Меллон

“Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим”
–Луций Аней Сенека

“Времето е валутата на вашият живот. То е единствената валута, която имате и само вие може да определите как да я изразходвате. Внимавайте да не позволявате на други да я харчат вместо вас.”
–Карл Сандбърг

Тим Ферис пише, че често чете “За краткостта на живота”, когато се поддаде на социалният натиск да мисли за времето като за по-малоценно от доходът или когато се съгласи да помага на тези, които отправят неразумни молби, за да не се сърдят.

Реших да публикувам това писмо на Сенека в блога си, защото го намирам за отварящо очитe и не ми се иска българският превод да бъде изгубен от гугъл, текста е много по-лесен за четене от английския вариант и бих желал да се връщам към него отново.

За бърз преглед и сканиране на текста, може да четете само удебелените текстове, макар че прочитането на цялото писмо си заслужава. Надявам се и вие да го намерите за полезно.

Приятно четене.

За краткостта на живота – Луций Сенека


І.1. Повечето хора, Павлине, се оплакват от скъперничеството на природата: раждали сме се за съвсем кратък период от време и предоставените ни години протичали с такава скорост и с такава бързина, че е изключение на единични случаи животът напущал хората в самия разгар на житейските приготовления. И не само обикновените люде и невежествената тълпа са вдигали поплак срещу това всеобщо, както те смятат, нещастие; същото чувство е изтръгнало глас на негодувание дори от прочути мъже. То е причината най-великият сред лекарите да възкликне: “Животът е кратък, изкуството-дълговечно”.
2. То е причината Аристотел да отправи срещу природата обвинение, съвсем недостойно за един мъдрец: тя се е показала тъй снизходителна към животните, че ги е оставила да съществуват пет или десет човешки поколения, а за човека, който се ражда за хиляди велики дела, пределът е поставен много по-близко.
3. Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим. Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-велики замисли, но при условие че целия сме го организирали добре. Но ако го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, ако не го харчим за нещо ценно, едва когато ни притисне неумолимата последна минута разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал.
4. Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот. Както най-големите царски съкровища хвръкват за един миг, ако попаднат в ръцете на лош стопанин, ала дори един неголям имот под грижите на добър пазач се увеличава със самото използуване, тъй и нашият живот предлага широки възможности за всеки, който добре го разпредели.

Continue reading