Recently I stumbled upon the concept of Ikigai. It’s a Japanese concept that refers to the purpose in life. The most interesting piece of it to me is that it comes a good framework for finding your Ikigai – the intersection of what you love, what you’re good at, what the world needs and what you can make money from. Simple.
Individual endeavor can change the course of history for the better. History is a tale not of immutable forces but of human endeavors.
Ben Franklin
Michael Seibel has a nice short video on “How to Get and Test Startup Ideas”. It made me think about a couple of things:
Packs tons of inspiration in just 6 minutes which is not very common these days:
Progress: the concept that individuals, and humanity in general, move forward and improve based on a steady increase of knowledge and the wisdom that comes from conquering adversity;
It’s a thought from Ben Franklin’s biography by Walter Isaacson. It’s an interesting perspective. Are we putting ourselves into situations where we conquer adversity often enough? Do we gain wisdom or knowledge from that?
Another good piece on the current coronavirus situation: https://medium.com/@tomaspueyo/coronavirus-the-hammer-and-the-dance-be9337092b56
Stumbled upon a pretty good visual simulation of the importance of physical distancing and flattening the curve from The Washington Post. You can find it here.
Bill & Melinda Gates wrote an annual letter about the work their foundation has been doing for the last 25 years. It is fascinating how much they have accomplished and even more fascinating to see the way they approach it. There are some valuable lessons one can take out of it.
Some highlights:
– “There’s nothing like actually writing something out to clarify thinking.” [ — Buffett, after explaining that he was the primary beneficiary of the annual letters he writes ]
– Unlike a market economy, in philanthropy everyone is on the same side. The focus is not on “how our foundation is doing”, but on “how the world is doing”.
– 122 Million of children lives saved. The biggest impact being vaccinations 86% global coverage – up from ~20% in 1990.
– For every dollar spent on childhood immunizations, you get $44 in economic benefits. That includes saving the money that families lose when a child is sick and a parent can’t work.
– “When a huge challenge comes up and you have no answer, it’s crucial to ask, ‘Is anyone doing this well?'” [ On reducing newborn mortality ]
– Poor country like Rwanda cut its newborn mortality rate by 30 percent in 7 years with basically no money required. Their secret: breastfeeding in the first hour and exclusively for the first six months. Cutting the umbilical cord in a hygienic way. And kangaroo care: skin-to-skin contact between mother and baby to raise the baby’s body temperature.
– Contraceptives are also one of the greatest antipoverty innovations in history. No country in the last 50 years has emerged from poverty without expanding access to contraceptives.
– Poverty is sexist. The poorer the society, the less power women have. Men decide if a woman is allowed to go outside, talk to other women, earn income. Men decide if it’s acceptable to strike a woman. The male dominance in the poorest societies is mind-blowing.
– 75 Million women in support groups in India – dealing with the stigma, HIV etc. `All lives have equal value’ is not just a principle; it’s a strategy.
– Extreme poverty has been cut in half since 1990. In significant ways, the world is a better place to live than it has ever been. Global poverty is going down, childhood deaths are dropping, literacy is rising, the status of women and minorities around the world is improving
– Last year there were only 37 new cases of Polio in the world. It’s thrilling to be nearing the day when no children will be crippled by polio.
– People ask all the time how they can help in the fight against child mortality–and we are always proud to recommend making a donation to UNICEF, an organization that is successful at serving families and children worldwide. We hope your gift will help inspire others to get involved as well.
This is my new blog. A generous gift from Automattic (which by the way is an awesome place to work at).
I constantly see people rise in life who are not the smartest, sometimes not even
the most diligent, but they are learning machines. They go to bed every night a
little wiser than they were when they got up and boy does that help, particularly
when you have a long run ahead of you. – Charlie Munger
“Не побеждаваме Жътваря като живеем по-дълго. Побеждаваме го като живеем добре.”
–Ранди Пауш (1960-2008), Последната лекция в Карнеги Меллон
“Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим”
–Луций Аней Сенека
“Времето е валутата на вашият живот. То е единствената валута, която имате и само вие може да определите как да я изразходвате. Внимавайте да не позволявате на други да я харчат вместо вас.”
–Карл Сандбърг
Тим Ферис пише, че често чете “За краткостта на живота”, когато се поддаде на социалният натиск да мисли за времето като за по-малоценно от доходът или когато се съгласи да помага на тези, които отправят неразумни молби, за да не се сърдят.
Реших да публикувам това писмо на Сенека в блога си, защото го намирам за отварящо очитe и не ми се иска българският превод да бъде изгубен от гугъл, текста е много по-лесен за четене от английския вариант и бих желал да се връщам към него отново.
За бърз преглед и сканиране на текста, може да четете само удебелените текстове, макар че прочитането на цялото писмо си заслужава. Надявам се и вие да го намерите за полезно.
Приятно четене.
І.1. Повечето хора, Павлине, се оплакват от скъперничеството на природата: раждали сме се за съвсем кратък период от време и предоставените ни години протичали с такава скорост и с такава бързина, че е изключение на единични случаи животът напущал хората в самия разгар на житейските приготовления. И не само обикновените люде и невежествената тълпа са вдигали поплак срещу това всеобщо, както те смятат, нещастие; същото чувство е изтръгнало глас на негодувание дори от прочути мъже. То е причината най-великият сред лекарите да възкликне: “Животът е кратък, изкуството-дълговечно”.
2. То е причината Аристотел да отправи срещу природата обвинение, съвсем недостойно за един мъдрец: тя се е показала тъй снизходителна към животните, че ги е оставила да съществуват пет или десет човешки поколения, а за човека, който се ражда за хиляди велики дела, пределът е поставен много по-близко.
3. Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим. Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-велики замисли, но при условие че целия сме го организирали добре. Но ако го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, ако не го харчим за нещо ценно, едва когато ни притисне неумолимата последна минута разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал.
4. Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот. Както най-големите царски съкровища хвръкват за един миг, ако попаднат в ръцете на лош стопанин, ала дори един неголям имот под грижите на добър пазач се увеличава със самото използуване, тъй и нашият живот предлага широки възможности за всеки, който добре го разпредели.
The adventures of a learning machine 